Автор: Василианна Мерхеб за ГласовеИзборите за сливенски митрополит – от синодална

Още повече, че към тях в листата е присъединен Велички еп. Сионий, който за разлика от тях е прочут в епархията, само че е по-важно с какво тъкмо е прочут на родната църковна общност. Относно изказванието, че има опит на фона на младите претенденти, не е изяснено с каква точно устременост се свързва неговия опит.

Интересно за какво след Синодалното съвещание Западно- и Средноевропейският митр. Антоний, изземващ функционалността на представител на Св. Синод, показва хиперактивна ангажираност в медиите, като в свое изявление по Българска национална телевизия той припознава гласа на народа Божий по отношение на висшия клир като „ напън на тълпата “ и „ гласът на улицата “, а тези свои думи насочи против всеки несъгласен с нововъведенията в БПЦ и гласоподавателите в Сливен.

В същото изявление митр. Антоний декларира, че „ с цел да се доближи до едно такова решение, то е взето единомислещо от Светия Синод “. Тук следва въпросът какъв ли би трябвало да е залогът, щом митрополит и член на Св. Синод, още повече през време на Великия пост, си разрешава обществено да твърди откровена лъжа, тъй като решението на Св. Синод напълно не е взето единомислещо и най-малко 4 митрополити са били изрично срещу? Това са митр. Гавриил Ловчански, митр. Йоан Варненски и Великопреславски, митр. Серафим Неврокопски и митр. Даниил Видински. 

Следва да зададем въпроса тук дали не става дума за проведена измама, целяща монополизиране и завладяване на властта в Синода посредством скица, в която някой се възползва от съществуването на липса на цели 4 митрополитски гласа, отпред с починалия патриарх Неофит и митрополит Йоаникий Сливенски? Към тях се прибавя дежурното в последно време неявяване на Плевенски митрополит Игнатий и невъзможността да участва на съвещание по здравословни аргументи митрополит Йосиф на Съединени американски щати, Канада и Австралия, на който се отхвърля различна форма на гласоподаване от разстояние?

Дали тук не става въпрос за някакво обособено твърдо ядро от няколко митрополити, създаващи нещо сходно на синод в синода, отпред с патриарх в сянка, употребявайки духовната власт в Св. Синод за редовно газене на Устава на БПЦ? Типичните за съборността мир и братолюбие са на път да бъдат сменени с правила на новосформирана елитарна прослойка, компрометираща престижа на Синодалния статут.

Прави усещане, че под прикритието на груповата синодална отговорност някои архиереи в БПЦ безконтролно поддържат изцяло преднамерено и целеустремено рисков за Църквата и българската страна развой. Това слага в риск с изключение на Синода, и цялата БПЦ заедно, от институция с най-високо доверие в страната, изпълняваща своята душеспасителна задача, да бъде трансформирана в някаква бездуховна административно-бюрократична организация, обслужваща външнополитически и непознати на Църквата ползи, свързани с политическата власт и съпътстващата трансатлантическа евролиберална ориентировка.

Налице в публичното полезрение е обезпокоителен знак, обвързван със систематични нарушавания на Устава на БПЦ в серията досегашни синодални решения, изключително в опита за инфилтриране на скандалната синодална разпоредба, целяща назначение и уволнение на архиереи, приравняваща ги с редови служители. 

С сходен метод като че ли се прави планомерен опит да се обвърже БПЦ в лобистко-властови обръч, целящ поетапно усвояване на властта в Св. Синод напълно в тона на Наредбата, като се подмени суверенното право на гласоподавателите в лицето на миряните, духовенството и архиереите.

Такива условия обрисуват фрапантна причина за основаване на църковна рецесия чрез невиждани нарушавания, които биха могли да се окажат проводник за имитация, делегитимираща освен вота за сливенски митрополит, само че и идния така значим и съдбоносен избор за български патриарх и софийски митрополит.

Така основаната обстановка би могла да бъде опровергана при съществуването на отговор на следните въпроси:

– Дали зачестилите уставни и административни нарушавания не са опит за вътрешно-църковен прелом посредством завладяване на властта от вътрешната страна?

– Новосформираното синодално болшинство, взело решение за съкращаването на листата за изборите в Сливен, на какво съображение и съответно въз основа на какви правила обосновава своето решение, целящо да предопредели избора на митрополит във втората по-големина в БПЦ и стратегически значима за България Сливенска епархия, чиито лимити се простират до Република Турция?

– В чия изгода митр. Антоний направи медийни изказвания, твърдящи че целият Синод без изключение е взел единомислещо решение за редуциране на листата с епископи, в случай че това не е по този начин?

– По какви аргументи, въз основа на какви съображения и чрез чии решения не се оповестяват обществено имената на архиереите, дали своят вот срещу синодалното решение?

– Защо към момента не са изнесени данни (макар и първоначални) от тиражираната шумно в медиите проверка в Сливенска епархия и съответно в Поморийския манастир, чиито свещеник е бил еп. Йеротей?

– Дали откакто опитът за замяна на епархийските гласоподаватели не се състоя, в този момент посредством непосредствено редуциране на епископския лист с кандидат-митрополити не се цели да се приложи наказателен способ за извиване на ръце с тактичност на изтощение на гласоподавателите за сливенски митрополит?

– Колко от листата с достоизбираемите 6 епископи се намират под въздействие на митр. Николай и дали той не стои директно зад техните кандидатури?

– За обществеността става все по-трудно да се ориентира дали в битността му на Пловдивски митрополит владиката Николай сподели истината, когато изрече „ надълбоко страдание “ „ за позволената от него неточност “ с предложение за анулация на противоуставната Наредба, а в същото време изпрати под строй рейсове с подчинени духовници от неговата епархия да скандират пред Синода? А също тогава, когато обществено съобщи, че се отхвърля да взе участие в избора за патриарх, отклонявайки като че ли изцяло умишлено публичния фокус, печелейки време?

– Интересно би било обществеността да узнае дали митр. Николай от встъпването му в Пловдивска митрополия през 2007 година досега е предоставял одит или е отчитал в миналото финансите на епархията пред Синода и дали е подал каквито и да било счетоводни бумаги, на база на които да станат известни сумите, с които БПЦ хипотетично е ощетена?

– Името на митр. Николай – в света Николай Методиев Севастиянов – попада ли в отчети, свързани с активността на български олигарси, попадащи под глобите Магнитски?

– Съществува ли група от митрополити, лоялни към митр. Николай и обвързани с общи ползи, чиито желания са да поемат ръководството и властта в БПЦ, с риск да я трансфорат в институция, ръководена на корпоративен принцип, брандирана – корпоративен олигархат?

Недоумение буди фактът въз основа на какви критерии и нравствен опит нескриващия западно и евролибералната си ориентировка митр. Антоний взема присъединяване в дискриминационното и даже противоконституционно решение, касаещо лишаване правата по Конституция на извадените досегашни кандидат-епископи, които с изключение на всичко останало са и жители на страната България. Тъй като в биографията на Западно- и Средноевропейския митр. Антоний изникват дефицити, които слагат под въпрос доколко той е способен и духовно кадърен да прави оценка кой свещеник от претендентите за митрополит какви качества има.

Смущаващ е също методът,  по който митр. Антоний е хиротонисан за свещеник при цялостно неспазване на член 83, алинея 2, т. 4 и 5 от Устава на БПЦ – на 30 год. възраст при изискуема 35 год., като в допълнение се оказва, че не има изискваните 10 година прослужени в клира. Въобще за него остава цялостна мистерия в миналото намирал ли се е под нечие духовно управление преди своята хиротония, заради което не излиза наяве кой подсигурява за неговия морално-нравствен капацитет и до каква степен същият е обитавал в истинно монашеско смирение и метод на живот, с цел да може да дава съответна и квалифицирана преценка.

Тези условия изясняват за какво визията на митр. Антоний е, че митрополитът „ би трябвало да бъде добър админ “ и изборно пропуща, че „ епископът, като Божий разпоредител, би трябвало да е непокварен, не надменен, не избухлив, не алкохолик, не хулиган, не лаком за гнусна облага “ (Тит. 1:7-9). Тъй като достоизбираемостта не се дефинира от стажа и възрастта на епископа, а се отнася най-вече за неговите ценностни добродетели, изпитани посредством пребиване в истинно монашество.

На собствен ред викарийният свещеник и фаворит на митр. Николай – Знеполски еп. Арсений – се оказва въведен в епископски ранг едвам на 28 година при изисквани 35 година и налични единствено 6 година от изискуемия 10 год. най-малко за стаж в клира, в цялостно нарушаване на член 83, алинея 2, т. 4 и 5 от Устава на БПЦ.

Освен това в биографията на еп. Арсений липсва информация да е бил под управлението на нравствен ментор и да покрива минималното изискване „ да е живял в манастир най-малко три години “ (чл. 83, алинея 2, т. 3).

Изглежда някой прави опит да наложи практиката епископи да стават митрополити без обикновени отшелнически привички и каквато и да било непосредственост до обичайния отшелнически метод на живот в служение и изгода на словесното стадо и Бога. 

Всичко това предизвика въпроса дали сега избрана синодална прослойка не разчиства листата в интерес на възпроизведена от нея креатура?

Следващ въпрос е възползват ли се някои архиереи от неналичието на патриарх в БПЦ през така наречен интервал на безредие, по време на който част от висшия църковен клир пробва да политизира БПЦ като слее държавната с църковната власт, поставяйки в противоконституционност най-старата институция в страната?

Така да вземем за пример по време на последното освещаване на бойните флагове на Богоявление тази година остава незнайно в осъществяване на чие напътствие Западно- и Средноевропейския митр. Антоний си разреши да спекулира с публичното доверие, като прочете милитаристично и противопоставящо се на миролюбивия дух на Църквата обръщение от името на намиращия се тогава в реанимация и към този момент блаженопочинал патриарх Неофит, инспириращо НАТО-коректна изразителност в БПЦ.

Не по-различен е казусът, когато митр. Антоний неотдавна беше видян в западни медии да съмолитства с римокатолици във Ватикана, което е тежко канонично нарушаване, подлежащо на църковна глоба и за което остава незнайно в смирение на чие благословение той се оказва там. За разлика от него, през 2009 година тогавашният Западно- и Средноевропейски еп. Тихон Тивериополски беше отзован в България, единствено тъй като беше целунал ръка на папата.

Случилото се наскоро в Рим компрометира освен престижа на Църквата, само че и дискредитира синодалната власт, като слага под въпрос делегираното доверие и архиерейското достолепие по адрес на изпълняващия длъжността Западно- и Средноевропейски митрополит, на който е предоставено не друго, а да бъде дипломат на БПЦ в интерес на българите зад граница в качеството му на право правещ словото на истината, а не да служи в интерес на международен икуменизъм.

Всяка дестабилизация в БПЦ предизвика подозрението, че някому е необходим институционалния престиж на Църквата за осъществяване на непознатия за българската еднаквост геополитически тренд, настойчиво лобиращ в интерес на Истанбулската спогодба, джендър идеологията, промяната на пола, легализирането на еднополовите „ бракове “, абортите, мултикултурната приемливост и други рискови феномени.

Тук е значимо да се подчертае, че актуалната наклонност към Св. Синод по никакъв начин не е единствено вътрешно-църковен и тясно Синодален проблем, защото Българската Православна Църква – Българска Патриаршия е институция, която има директно отношение към националната сигурност на България.

Поради това всички национално-отговорни и родолюбиви обществено-ангажирани мъже и дами са призвани да препятстват разложителния развой в БПЦ и да я защитят. Тъй като родната ни Църква е на път да загуби даруваната свише духовна легитимност заради хазартното отношение на лица, които изкушавани от желанието за власт и финансови облаги и евентуално подвластни на компроматни операции, се оказват в ролята на външно-политически проксита, обслужващи мощните на деня.

Светото Евангелие припомня, че „ никой не може да слугува на двама господари “ (Мат. 6:24), заради което изборът е или мъчителната упоритост за придобиване на безспорна власт по всевъзможен начин, или Христос.
 
„ Каква изгода за индивида, в случай че придобие целия свят, а повреди на душата си? “ (Мат. 16:26).